Ина Спасова е от онези хора, които умеят да съчетават дисциплината с умерена доза чувство за хумор, професионализма с човечност, а сериозността – с непринуденост.
В Софарма тя е експерт в направление „Развойна дейност и регулаторно съответствие“, но днес я представяме в малко по-различна светлина – като посланик на една от нашите ценности: Екипност. Това, което оценяват колегите в работата ѝ, са старанието, отговорността и отдадеността, които тя влага. Ето защо номинацията ѝ дойде някак естествено – такава е и тя.
Да си себе си сред много – какво е екипност за Ина?
„За мен да си екипен играч означава да запазиш интегритета си сред другите различни и уникални по себе си хора, но всички устремени в една посока. Важно е да изслушаш, да дадеш идея, да бъдеш чут. И в крайна сметка – да споделиш успеха, който не е само твой, а на всички“, споделя Ина.
Тя вярва, че екипността е отвъд работните задължения и се проявява и във взаимоотношенията с близките и семейството. С усмивка признава:
„Вкъщи всеки ден водим борба – не за големи победи, а за това децата ни да са добре и всичко с тях да е наред. Няма голяма разлика между това да си екипен играч в офиса и у дома – само крайната награда е различна“.
Успехът идва с търпение, любопитство и смелост
Ина се присъединява към екипа ни преди около две години и половина с ценни академични знания, но без практически опит в регулаторната дейност. За краткото време оттогава тя изминава сериозен път – днес комуникира уверено с агенции, клиенти и колеги, навигира процеси със самочувствие и компетентност.
„Гордея се, че вече мога не просто да се справям сама, а и други колеги се обръщат към мен за експертно мнение. Това е голяма отговорност и голяма лична удовлетвореност“, признава тя.
Извън офиса: семеен уют, песни и… добър сън
След работен ден, наситен с комуникации и динамика, Ина обича да се наслаждава на времето, прекарано с близките си. Домът ѝ е нейната крепост, където може да се отпусне напълно.
„Обожавам да спя! Това е най-подценяваното удоволствие“, казва тя с усмивка. Признава, че не обича да готви, но обича да се наслаждава на храната. Ина също така обича да пее и твърди с увереност, че може, въпреки че, както се шегува, „все още се намират хора, които твърдят обратното“.
Ако работата беше филм…
… за Ина тя би била нещо средно между „Боен клуб“ и „Мадагаскар 3“.
„Понякога се борим с казуси, срокове, очаквания. Понякога сме шарена компания от неподозирани таланти и характери. Но винаги накрая успяваме заедно, точно както героите във филмите“, разказва тя.
За страха и отговорността
Най-сериозният момент от разговора ни с Ина идва когато говорим за отговорността:
„Не ме е страх да поемам отговорност. Аз съм магистър-фармацевт и години наред съм работила в аптека. В тази професия просто нямаш избор – ти отговаряш за здравето на хората. Това изгражда дисциплина и ясно съзнание, че решенията ти оказват ефект върху хората. Винаги внимателно обмислям действията си, но щом взема решение, заставам зад него и го защитавам“, категорична е тя.
Историята на Ина е напомняне, че големите резултати се постигат със споделени усилия и лична отговорност. А малка доза чувство за хумор никога не е излишна…
