За някои хора усещането за принадлежност към екипa е просто част от работния процес. За Димитрина Тодорова, специалист „Планиращи системи и отчети“ в Софарма, то е личен избор и средство да изградиш себе си.
Димитрина приема гордо титлата „Посланик на ценност Екипност“, а номинацията ѝ не е случайна – зад нея стоят отдаденост, желание за съвместна работа и сериозен принос в създаването на специална система за отчитане на резултатите – ключов инструмент за повишаване на ефективността.
Сред напрегнатия ритъм на работата, тя откри момент за размисъл – за екипността като ценност и за онези, по-фините нишки, които свързват професионалното с личностното израстване.
„Да си екипен играч означава да си способен да реагираш и приспособяваш спрямо заобикалящата те среда. Да бъдеш отговорен – да поемаш инициатива за задачи и проекти, като сътрудничиш и помагаш на своите колеги. Да имаш добри комуникационни умения“, споделя Димитрина.
Адаптивността – тихата суперсила
Когато я питаме с какво най-много се гордее в професионален план, Димитрина не посочва конкретен проект или награда. Вместо това споделя с усмивка:
„С пътя, който съм извървяла досега – с постоянството, с усилията, които влагам всеки ден, и с това, че съумявам да се адаптирам към промените“.
Спокойна, дисциплинирана и отдадена на работата си, тя вярва, че напредъкът идва с малки, но постоянни стъпки. Именно качествата като търпение и отговорност ѝ помагат да се развива, дори в моментите, когато обстоятелствата не са на нейна страна.
Уроците, скрити в грешките
Димитрина вярва, че провалите не трябва да ни плашат, дори напротив – те са най-добрият учител.
„Важно е да се научим да не гледаме на грешките като на провал, а като на възможност за учене и надграждане. Когато се сблъскам с трудност, си задавам въпроса: „Какво мога да науча от това?“, вместо да се обвинявам или да соча друг“, споделя тя.
За Димитрина грешките не са слабост. А осъзнаването, че опитът от неуспехите е толкова ценен, колкото и този от успехите, е лична философия, която ѝ дава сила.
Едно малко действие, което променя курса
Понякога ценните възможности в живота ни идват най-неочаквано. Така се случило и с Димитрина.
„Ясно си спомням момента, който остави отпечатък в моя кариерен път. Беше една мрачна януарска сутрин. Среща, проведена в кафето на Илиенско шосе – разговор, след който се отвори възможност, която промени мисленето и представите ми за развитие“, разказва с вълнение тя.
Това още повече мотивира Димитрина да се учи, да расте, да трупа знания и увереност. Защото понякога е нужно само едно „да“, за да започне нова и вълнуваща глава в живота.
Каква е Димитрина извън работа?
„Мога да кажа, че съм все така проактивна и извън офиса – обичам да експериментирам и да предизвиквам себе си“, разказва тя.
Нейните пълноценни моменти на спокойствие включват пътувания, прекарано време със семейство и приятели, готвене.
И точно както в професионалния, така и в личния живот – стойността е в отношенията и изграденото доверие.
